Dec 14, 2007, 7:46 AM

Дом

  Poetry » Love
1.2K 0 5
Намирам се във празен коридор,
не зная как попаднах тук,
изгубен тялом в мрачния простор,
предал и песен, и сърце, и дух.

Едва пристъпвам в този ням затвор,
едва, а всяка стъпка е напук,
горящо ален - в моя кръгозор,
трептящ и силен - всеки звук.

Дали да се отърся от това?
Аз зная - има изход друг,
далеч от теб, от себе, от дъжда,
предал и песен, и сърце, и тук.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габриела Манолова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...