Дом недомечтан
До Стара планина е моят корен
и тук е моят дом недомечтан!
Заспивам... през прозореца отворен
ме милва сякаш майчината длан!
Но този сън отдавна досънуван е!...
В него времето назад ме връща:
с планината, с родната ми къща,
с цъфналите до вратата люляци!
И градинката е още същата
в двора със бухлатите чемшири!
А сред тях щурче самотно свири...
в утринна зорница се превръща!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
