Jul 20, 2011, 5:36 PM

Дом недомечтан

  Poetry » Other
848 0 8

До Стара планина е моят корен

и тук е моят дом недомечтан!

 

Заспивам... през прозореца отворен

ме милва сякаш майчината длан!

 

Но този сън отдавна досънуван е!...

В него времето назад ме връща:

 

с планината, с родната ми къща,

с цъфналите до вратата люляци!

 

И градинката е още същата

в двора със бухлатите чемшири!

 

А сред тях щурче самотно свири...

в утринна зорница се превръща!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...