Домашен Котарак
Живееше домашен котарак
И беше денонощна веселбата.
Панелен блок на края на града
За него беше Раят на Земята.
Но хората родиха си дете
И стана в миг ненужен котарака.
Най-топлите родителски ръце
Го сложиха в багажника, да чака.
Без много романтична суета
Решена бе на котето съдбата.
Летеше по шосетата в нощта,
Укрила грях в багажника, колата.
Един живот, като ужасен сън -
В мазета тъмни, под колите в двора.
Той биеше се с котките навън
И бягаше от кучета и хора.
Но нямаше в сърцето капка гняв.
В съня му беше неговото "вчера" -
Креватче, мама, тати, счупен шкаф
В уютната панелна гарсониера.
Клюкарстваха три баби със мерак,
Посочвайки разведената лелка,
Но болен, изпохапан котарак
Я чакаше пред родната панелка.
Брех, чудо, тъкмо те сънувах днес! -
Учуди се на гледката жената -
Какво да правя с тебе? Хайде, влез!
Какъв си мръсен, лягай до вратата!
Отново се разнесоха в нощта
Щастливи стари котешки етюди -
Излегнал се до входната врата,
Заспа "синчето"... и не се събуди.
/Мария Дунева/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
