Ако някога се потопиш 

дълбоко – до дъно  

в злака на душата ми,

ще срещнеш ангела невинен 

над лявото си рамо. 

Ангелите нямат дом, 

ни дрехи,

ни трапеза,

ни постеля. 

Не им е нужен даже сън, 

ни глад, 

ни жажда ги събужда. 

Прошката е техен дом. 

Хлябът – надробена святост.

Пият те от извора на правдата, 

от векове - за хората невидим. 

Сега …. там – някъде,

в дълбокото - бълбука

онзи смях кристален, 

който беше бликнал 

в онзи миг  шеметен, 

без повод и причина. 

Помниш ли как той претопи

и сля душите ни в капчица?! 

За какво да се тревожим? 

В рая, знаеш, няма бури, 

нито корабокрушения. 

В рая, знаеш, няма брегове 

няма и очаквания. 

А капчицата! 

Де ли е сега!

Ами … тя е невидима. 

Лети с ангелски криле

по лъча към своя Дом 

в началото, а може би, 

и в края на Вселената.

Гюлсер Мазлум

04.11.2015