5.04.2007 г., 9:32

Дон Жуан

727 0 6


Имаш непресъхващ чар,
за да омайваш всички жени.
Това е божи дар
и не всеки го има, нали?
Много водиш в твоята спалня
и ги любиш безспир.
Но това е грешка фатална,
защото им ставаш кумир.
На всяка казваш любима,
но истина нима е това?
В сърцето ти няма място да има
само за една.
Всеки път им даваш обещание,
че ще ги помниш до гроб.
Забравяш и ги обзема страдание,
но ще те последват при всеки твой зов.
Твоята игра е различна,
в зависимост от всяка жена.
Не искам да бъда прозаична,
но не се ли страхуваш, че ще те настигне беда?
Твоето тяло е стройно -
взимаш ума им с това.
Но действай по-спокойно,
за да не преживееш някоя загуба.
Всяка вечер тялото ти топли
различни чужди легла.
Така предизвикваш нечии вопли
и разбиваш нечия мечта.
Всеки път си безкрайно устремен,
да преоткриеш "нещо" ново в света.
Спри се, за да не бъдеш наранен
и да приключи твоята игра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...