Love (Ванина)
454 5834
Apr 5, 2007, 9:32 AM

Дон Жуан 

  Poetry
530 0 6


Имаш непресъхващ чар,
за да омайваш всички жени.
Това е божи дар
и не всеки го има, нали?
Много водиш в твоята спалня
и ги любиш безспир.
Но това е грешка фатална,
защото им ставаш кумир.
На всяка казваш любима,
но истина нима е това?
В сърцето ти няма място да има
само за една.
Всеки път им даваш обещание,
че ще ги помниш до гроб.
Забравяш и ги обзема страдание,
но ще те последват при всеки твой зов.
Твоята игра е различна,
в зависимост от всяка жена.
Не искам да бъда прозаична,
но не се ли страхуваш, че ще те настигне беда?
Твоето тяло е стройно -
взимаш ума им с това.
Но действай по-спокойно,
за да не преживееш някоя загуба.
Всяка вечер тялото ти топли
различни чужди легла.
Така предизвикваш нечии вопли
и разбиваш нечия мечта.
Всеки път си безкрайно устремен,
да преоткриеш "нещо" ново в света.
Спри се, за да не бъдеш наранен
и да приключи твоята игра.

© Ванина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??