23.01.2024 г., 13:13

Дон Кихот

417 3 3

Живея на земята
безсмъртен и щастлив.
С рапира до луната.
И с поглед мълчалив.

Не ми е нужна слава.
Не ми е нужен вот.
Доброто побеждава
щом жив е Дон Кихот!

Препускам на кобила
и нося остър меч.
Но стигам до звездите.
И още по-далеч!

А после – като рицар
от рицарски роман,
воювам с Хоризонта.
И бия – барабан!

С венец от карамфили.
В пейзаж от светлина,
танцувам с Дулсинея
под кръглата Луна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ревов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...