7.04.2009 г., 22:40

Дон Кихот

988 0 0

                                            Дон Кихот

 

                Запасал шпагата на рицар

           и яхнал врания си кон,

           с мелниците се сражавах смело

           и нямаше за мен покой.

 

                 Понесъл щит - безумна вяра,

            пряпорец развял - една мечта.

            Нахлупил шлема - стара поза,

            безумно галопирах към целта.

 

                  В бой ранявах и раняван бях.

            Напред летях и сянката зад мен летеше.

            Господар аз бях,

             а ТЯ - слуга.

 

             Кога ликувах - ликуваше и ТЯ.

             Когато плачех за духа,

             Тя нашепваше ми:

              ... ХЛЯБА... ХЛЯБА...

 

              Благородникът

                             не може

                                без слуга! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Пелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...