Дон Кихот
Запасал шпагата на рицар
и яхнал врания си кон,
с мелниците се сражавах смело
и нямаше за мен покой.
Понесъл щит - безумна вяра,
пряпорец развял - една мечта.
Нахлупил шлема - стара поза,
безумно галопирах към целта.
В бой ранявах и раняван бях.
Напред летях и сянката зад мен летеше.
Господар аз бях,
а ТЯ - слуга.
Кога ликувах - ликуваше и ТЯ.
Когато плачех за духа,
Тя нашепваше ми:
... ХЛЯБА... ХЛЯБА...
Благородникът
не може
без слуга!
© Борислав Пелов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
