Дон Кихот
Запасал шпагата на рицар
и яхнал врания си кон,
с мелниците се сражавах смело
и нямаше за мен покой.
Понесъл щит - безумна вяра,
пряпорец развял - една мечта.
Нахлупил шлема - стара поза,
безумно галопирах към целта.
В бой ранявах и раняван бях.
Напред летях и сянката зад мен летеше.
Господар аз бях,
а ТЯ - слуга.
Кога ликувах - ликуваше и ТЯ.
Когато плачех за духа,
Тя нашепваше ми:
... ХЛЯБА... ХЛЯБА...
Благородникът
не може
без слуга!
© Борислав Пелов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
