Дон Кихот

                Запасал шпагата на рицар

           и яхнал врания си кон,

           с мелниците се сражавах смело

           и нямаше за мен покой.

                 Понесъл щит - безумна вяра,

            пряпорец развял - една мечта.

            Нахлупил шлема - стара поза,

            безумно галопирах към целта.

                  В бой ранявах и раняван бях.

            Напред летях и сянката зад мен летеше.

            Господар аз бях,

             а ТЯ - слуга.

             Кога ликувах - ликуваше и ТЯ.

             Когато плачех за духа,

             Тя нашепваше ми:

              ... ХЛЯБА... ХЛЯБА...

              Благородникът

                             не може

                                без слуга!