Дон Кихот
Стига си се скитал по земята.
Виж, как намалява тоз живот.
Нашта зима чука на вратата,
а пък ти си моя Дон Кихот.
Остави навънка тази кранта.
Зъзна в пек, сред хора беше сам...
Прибери се у дома, на сянка.
Топлината аз ще ти я дам.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени