Донесъл те е вятърът
Донесъл те е вятърът,
когато душата ми в сън чуден е била.
И без да разбера, посял те е в сърцето…
(където нося те и досега)
Луната те поливала с лъчите си.
Растял си бавно ден след ден.
Прострял си се в мечтите ми…
(обсеби всичко в мен)
И днес без теб да бъда не умея,
а ти порасна и със вятъра пое.
Премина тихо през годините…
(и се пося в друго нечие сърце)
А тишината, дето ми остави,
сега по малко все ме задушва.
Все чакам вятърът да мине…
(а уж се мъча да забравя)
когато душата ми в сън чуден е била.
И без да разбера, посял те е в сърцето…
(където нося те и досега)
Луната те поливала с лъчите си.
Растял си бавно ден след ден.
Прострял си се в мечтите ми…
(обсеби всичко в мен)
И днес без теб да бъда не умея,
а ти порасна и със вятъра пое.
Премина тихо през годините…
(и се пося в друго нечие сърце)
А тишината, дето ми остави,
сега по малко все ме задушва.
Все чакам вятърът да мине…
(а уж се мъча да забравя)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Луна Всички права запазени
