Донесъл те е вятърът
Донесъл те е вятърът,
когато душата ми в сън чуден е била.
И без да разбера, посял те е в сърцето…
(където нося те и досега)
Луната те поливала с лъчите си.
Растял си бавно ден след ден.
Прострял си се в мечтите ми…
(обсеби всичко в мен)
И днес без теб да бъда не умея,
а ти порасна и със вятъра пое.
Премина тихо през годините…
(и се пося в друго нечие сърце)
А тишината, дето ми остави,
сега по малко все ме задушва.
Все чакам вятърът да мине…
(а уж се мъча да забравя)
когато душата ми в сън чуден е била.
И без да разбера, посял те е в сърцето…
(където нося те и досега)
Луната те поливала с лъчите си.
Растял си бавно ден след ден.
Прострял си се в мечтите ми…
(обсеби всичко в мен)
И днес без теб да бъда не умея,
а ти порасна и със вятъра пое.
Премина тихо през годините…
(и се пося в друго нечие сърце)
А тишината, дето ми остави,
сега по малко все ме задушва.
Все чакам вятърът да мине…
(а уж се мъча да забравя)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Луна Все права защищены
