Донесъл те е вятърът,
когато душата ми в сън чуден е била.
И без да разбера, посял те е в сърцето…
(където нося те и досега)
Луната те поливала с лъчите си.
Растял си бавно ден след ден.
Прострял си се в мечтите ми…
(обсеби всичко в мен)
И днес без теб да бъда не умея,
а ти порасна и със вятъра пое.
Премина тихо през годините…
(и се пося в друго нечие сърце) ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up