TaniaL (Татяна Любенова)
8 29
26.09.2009 г., 10:18 ч.

Донкихотовско 

  Поезия
975 0 12

ДОНКИХОТОВСКО

 

Присмяхте ми се: ти какво,

къде си хукнала, напряко,

през пътя, без да дириш брод

и без да се съобразяваш?

Съветвахте ме: помисли

дали да се обличаш в бяло!

И тази роза остави.

Предизвикателна не ставай.

Ще вейнат сухи ветрове,

ще палнат есенни огнища

и розата ти ще умре.

И няма да остане нищо.

И ослепяващи мъгли

ще легнат пак над равнината.

Побързай и се приюти

на топличко, край тишината!

Че Оня ходи все в мъгла

и все по тъмното издебва.

И… зарежи ги тез крила –

от восък са. И непотребни!

Съветвахте ме. А пък аз

обличам бялата си рокля.

Откъсвам роза. И вървя.

И чакам удара ви!

Толкова.

© Татяна Любенова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??