Донкихотовско
ДОНКИХОТОВСКО
Присмяхте ми се: ти какво,
къде си хукнала, напряко,
през пътя, без да дириш брод
и без да се съобразяваш?
Съветвахте ме: помисли
дали да се обличаш в бяло!
И тази роза остави.
Предизвикателна не ставай.
Ще вейнат сухи ветрове,
ще палнат есенни огнища
и розата ти ще умре.
И няма да остане нищо.
И ослепяващи мъгли
ще легнат пак над равнината.
Побързай и се приюти
на топличко, край тишината!
Че Оня ходи все в мъгла
и все по тъмното издебва.
И… зарежи ги тез крила –
от восък са. И непотребни!
Съветвахте ме. А пък аз
обличам бялата си рокля.
Откъсвам роза. И вървя.
И чакам удара ви!
Толкова.
© Татяна Любенова All rights reserved.
