TaniaL (Татяна Любенова)
8 29
26 сент. 2009 г., 10:18

Донкихотовско 

  Поэзия
967 0 12

ДОНКИХОТОВСКО

 

Присмяхте ми се: ти какво,

къде си хукнала, напряко,

през пътя, без да дириш брод

и без да се съобразяваш?

Съветвахте ме: помисли

дали да се обличаш в бяло!

И тази роза остави.

Предизвикателна не ставай.

Ще вейнат сухи ветрове,

ще палнат есенни огнища

и розата ти ще умре.

И няма да остане нищо.

И ослепяващи мъгли

ще легнат пак над равнината.

Побързай и се приюти

на топличко, край тишината!

Че Оня ходи все в мъгла

и все по тъмното издебва.

И… зарежи ги тез крила –

от восък са. И непотребни!

Съветвахте ме. А пък аз

обличам бялата си рокля.

Откъсвам роза. И вървя.

И чакам удара ви!

Толкова.

© Татяна Любенова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??