Дори косите червени да станат на бели,
дори очите красиви и жадни да не блестят със същия пламък,
дори ръцете ти нежни да не са толкова гладки,
дори крачетата слаби да започнат да треперят,
сърцето мое няма да желае друга толкова силно, както сега то желае теб.
Дори Слънцето да спре да грее,
дори Луната да не блести,
дори Земята да спре да се върти,
дори всички океани и морета да пресъхнат,
сърцето мое няма да желае друга толкова силно, както сега то желае теб.
Дори Смъртта да настъпи,
дори да се срещнем отново в друг живот,
дори да бъдем неразделни,
дори да бъдем на различни планети,
сърцето мое няма да желае друга толкова силно, както то желае теб.
© Любо Всички права запазени