6.06.2008 г., 10:54

Дори

731 0 0
 

Дори косите червени да станат на бели,

дори очите красиви и жадни да не блестят със същия пламък,

дори ръцете ти нежни да не са толкова гладки,

дори крачетата слаби да започнат да треперят,

сърцето мое няма да желае друга толкова силно, както сега то желае теб.

 

Дори Слънцето да спре да грее,

дори Луната да не блести,

дори Земята да спре да се върти,

дори всички океани и морета да пресъхнат,

сърцето мое няма да желае друга толкова силно, както сега то желае теб.

 

Дори Смъртта да настъпи,

дори  да се срещнем отново в друг живот,

дори  да бъдем неразделни,

дори да бъдем на различни планети,

сърцето мое няма да желае друга толкова силно, както  то желае теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...