Дори да е лъжа, е красиво

24.02.2009 г., 12:32 ч.

Поезия » Любовна

512 0 3

Забравих ли за любовта...
Забравих ли за твоите думи...
Забравих ли за твоите ласки
и за страстта помежду ни...
Забравих ли за целувките, които толкова желах.
Може би да, може би не. Нещо май не разбрах.
Сама питам себе си и отговор няма.
Съдбата пожела моята ръка да бъде в твоята,
твоите очи да търсят моите,
твоите устни да целуват и да искат още.
Съдбата поиска да ме отдалечи от теб,
от твоята луна и тънка нишка
да е спомена за онзи миг,
в който ти ме пожела... за себе си.
И аз приех романтиката и страстта...
за себе си. Не е важно дали ще продължи,
важно е да има за какво да си спомням.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

maistora (Красимир Тенев)

2009-02-24T16:31:14+02:00

Точно красивата лъжа хваща вяра.
broken_dream (Нямам)

2009-02-24T14:37:48+02:00

Ох... Важно е естествено... Как ще живееш само с някакви си спомени, без да го имаш до себе си и да го усещаш близо... Живей за да си създаваш спомени, а не за миналото, което няма да се върне...
А иначе произведението някак не ме грабна. Не беше нищо специално, а очаквах повече...
Dark_Island (Таня Георгиева)

2009-02-24T13:39:10+02:00

В Любовта лъжите болят еднакво - и красивите също...