И окапал е цветът на самотата.
Задрямал е във сянката на вечността.
А аз трудно е... дори да се надявам,
че простира се пред мен дaлечността.
Дори да имам път - не води той до никъде
и едничката му крайна цел смъртта е.
Като мъртва се разлагам аз - от необичане
и мъча се да излекувам раните...
Дори да имам път, той, знам - не ме желае.
Проклина и брои ми стъпките смълчан.
Не ще изгрее изгревът от немечтаемост -
та аз пропъдих го, посрещайки печал...
Окапал е цветът на добротата -
поредният окапал цвят е паднал със деня.
А аз... одеждите на болката облякла,
помръквам пак от своето надвикване с света.
© Цвет Всички права запазени