26.01.2011 г., 12:06

Дори да имам път...

599 0 0

И окапал е цветът на самотата.

Задрямал е във сянката на вечността.

А аз трудно е... дори да се надявам,

че простира се пред мен дaлечността.

 

Дори да имам път - не води той до никъде

и едничката му крайна цел смъртта е.

Като мъртва се разлагам аз - от необичане

и мъча се да излекувам раните...

Дори да имам път, той, знам - не ме желае.

Проклина и брои ми стъпките смълчан.

Не ще изгрее изгревът от немечтаемост -

та аз пропъдих го, посрещайки печал...

 

Окапал е цветът на добротата -
поредният окапал цвят е паднал със деня.
А аз... одеждите на болката облякла,
помръквам пак от своето надвикване с света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвет Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...