И окапал е цветът на самотата.

Задрямал е във сянката на вечността.

А аз трудно е... дори да се надявам,

че простира се пред мен дaлечността.

Дори да имам път - не води той до никъде

и едничката му крайна цел смъртта е.

Като мъртва се разлагам аз - от необичане

и мъча се да излекувам раните...

Дори да имам път, той, знам - не ме желае.

Проклина и брои ми стъпките смълчан.

Не ще изгрее изгревът от немечтаемост -

та аз пропъдих го, посрещайки печал...

Окапал е цветът на добротата -
поредният окапал цвят е паднал със деня.
А аз... одеждите на болката облякла,
помръквам пак от своето надвикване с света.