Дори и след раздяла...
Mpaзи, обичай и живей,
гори, пламти и тлей
за нашето красиво приятелство,
с любов се смей!
И спомняй си вечерите снежни
как стояхме под дървата
и как гледахме листата.
Те бяха толкова красиви и падаха,
а ти попита ме: Обичам ли те толкова?
Че аз за теб живея, за теб обичам и горя,
за твоята омайна сила
вечно ще благодаря.
Във съзнанието ми ще останат
хубавите мигове със теб,
пък дори и след раздяла,
вечно ще се носят те навред!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА Всички права запазени
