26.06.2011 г., 23:44

Дори и страшните умеят да обичат

1K 0 7



На толкова ли страшна ти приличам,

та не можеш с длани да ме доближиш?

Дори и страшните умеят да обичат,

успееш ли леда във тях да разтопиш.

 

Дори и страшните понякога сънуват

и имат своите несбъднати мечти.

Подминеш ли ги, дълго ще тъгуват,

макар привидно да не проличи.

 

На толкова ли страшна ти приличам,

та не можеш с устни да ме покориш?

Ако си способен, ела и ме обичай -

единствено тогава ще ме промениш.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...