Jun 26, 2011, 11:44 PM

Дори и страшните умеят да обичат

  Poetry » Love
1K 0 7



На толкова ли страшна ти приличам,

та не можеш с длани да ме доближиш?

Дори и страшните умеят да обичат,

успееш ли леда във тях да разтопиш.

 

Дори и страшните понякога сънуват

и имат своите несбъднати мечти.

Подминеш ли ги, дълго ще тъгуват,

макар привидно да не проличи.

 

На толкова ли страшна ти приличам,

та не можеш с устни да ме покориш?

Ако си способен, ела и ме обичай -

единствено тогава ще ме промениш.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...