21.12.2006 г., 11:41

Досадно рано

2.1K 0 19
За теб се уморих да пиша
Да търся черни краски
Да те ненавиждам!
А ти нахално ме обсебваш
Омръзна ми дори да те обиждам!

Не търся вече начин да избягам
Където и да съм ще ме намериш
Ще сливаш нощите ми със безкрая
И злобно пулсът ми ще мериш!

На дните ми щастливи радостта,
открадна и заключи в тъмна стая!
Не се сърди,безмерна Самота
но ти дойде досадно рано!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....