Достатъчно ми бе
Две очи…
Аз помня, плаках,
а твоят поглед
в мене се разби.
По устните ти
водех се
във мрака
и най-накрая
те открих…
Открих те,
ала мимолетно –
достатъчно ми бе
да се родя,
достатъчно е даже,
че те срещнах
и за миг
във тебе се разлях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
