Достойно
Посрещнах достойно омразата,
сковах си от злобата щит,
запратих славно по заразата
на тщестлавието ти мит,че болката е...
сладка.
Прегърнах дори и проказата,
извадих си старата сабя,
и счупих зъбѝте на вазата
та да мога да ограбя
отровата ти...
рядка.
Нахлузих лъжовния шлем,
обух се във твоите примки,
направих си весел харем
и с ризници – невидимки
покрих...
подлостта ти.
Приготвих си още стрелите
и взех от земята олово.
Като ме погледнеш в очите
де те пронижа... Със слово
сломих...
гордостта ти.
Искаш...
да те прилъстя -
поредната измама.
Молиш...
да ти отмъстя.
Уви,
но... Няма...!
сковах си от злобата щит,
запратих славно по заразата
на тщестлавието ти мит,че болката е...
сладка.
Прегърнах дори и проказата,
извадих си старата сабя,
и счупих зъбѝте на вазата
та да мога да ограбя
отровата ти...
рядка.
Нахлузих лъжовния шлем,
обух се във твоите примки,
направих си весел харем
и с ризници – невидимки
покрих...
подлостта ти.
Приготвих си още стрелите
и взех от земята олово.
Като ме погледнеш в очите
де те пронижа... Със слово
сломих...
гордостта ти.
Искаш...
да те прилъстя -
поредната измама.
Молиш...
да ти отмъстя.
Уви,
но... Няма...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Агапея Полис Всички права запазени
