agapeiya_polis (Агапея Полис)
122 619
13.01.2009 г., 9:02 ч.

Достойно 

  Поезия » Философска
473 0 2
Посрещнах достойно омразата,
сковах си от злобата щит,
запратих славно по заразата
на тщестлавието ти мит,
че болката е...
сладка.

Прегърнах дори и проказата,
извадих си старата сабя,
и счупих зъбѝте на вазата
та да мога да ограбя
отровата ти... 
рядка.

Нахлузих лъжовния шлем,
обух се във твоите примки,
направих си весел харем
и с ризници – невидимки
покрих...
подлостта ти.

Приготвих си още стрелите
и взех от земята олово.
Като ме погледнеш в очите
де те пронижа... Със слово
сломих...
гордостта ти.

Искаш...
да те прилъстя -  
поредната измама.
Молиш...
да ти отмъстя. 
Уви,
но... Няма...!


© Агапея Полис Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??