Jan 13, 2009, 9:02 AM

Достойно

685 0 2
Посрещнах достойно омразата,
сковах си от злобата щит,
запратих славно по заразата
на тщестлавието ти мит,
че болката е...
сладка.

Прегърнах дори и проказата,
извадих си старата сабя,
и счупих зъбѝте на вазата
та да мога да ограбя
отровата ти... 
рядка.

Нахлузих лъжовния шлем,
обух се във твоите примки,
направих си весел харем
и с ризници – невидимки
покрих...
подлостта ти.

Приготвих си още стрелите
и взех от земята олово.
Като ме погледнеш в очите
де те пронижа... Със слово
сломих...
гордостта ти.

Искаш...
да те прилъстя -  
поредната измама.
Молиш...
да ти отмъстя. 
Уви,

но... Няма...!



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Агапея Полис All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...