Достойно

13 янв. 2009 г., 09:02

Поэзия » Философская

477 0 2

Посрещнах достойно омразата,
сковах си от злобата щит,
запратих славно по заразата
на тщестлавието ти мит,

че болката е...
сладка.

Прегърнах дори и проказата,
извадих си старата сабя,
и счупих зъбѝте на вазата
та да мога да ограбя
отровата ти...
рядка.

Нахлузих лъжовния шлем,
обух се във твоите примки,
направих си весел харем
и с ризници – невидимки
покрих...
подлостта ти.

Приготвих си още стрелите
и взех от земята олово.
Като ме погледнеш в очите
де те пронижа... Със слово
сломих...
гордостта ти.

Искаш...
да те прилъстя -
поредната измама.
Молиш...
да ти отмъстя.
Уви,
но... Няма...!

Достойно

Свързани произведения

Комментарии

Предложения