Достойнство
(Онегинска строфа)
Какво, че океан си ти,
пък аз съм капчица нищожна?
Нали, вълнá да се роди,
без мен е просто невъзможно?
Във всеки облак аз съм пак –
в теб падам като дъжд и сняг
и с много други като мене
бушувам в твоите вълнения
Сезоните край мен летят –
оставам си една и съща.
Изчезна ли, за миг пресъхваш
и ставаш глух пустинен път.
Да, аз съм капчица. Но зная,
че в теб начало съм. И – краят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
