Довиждане, лек път, приятен ден
Отново си в града на своето минало,
отворил си сърцето си за спомени.
Тук времето е своя път изминало,
като листа през есен е отронено.
Цигара палиш, плахо се оглеждаш.
Нима това е твоят град предишен?
Наново всичко трябва да подреждаш,
защото някак чувстваш се излишен.
Неоните те водят услужливо,
те пътя очертават ти в нощта.
Тук чуждо е,макар да е красиво,
не се отваря твоята врата.
На влака ти се качваш рано сутрин,
измамен, тъжен, огорчен.
Че вчера вече няма, има утре,
довиждане, лек път, приятен ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлин Всички права запазени