Довиждане... родно училище
Довиждане... родно училище
И аз пораснах пред очите Ви.
Вие ми дарихте знания.
Дадохте крила на мечтите ми,
а не само обещания.
Не бяхте просто учители,
а мои втори родители.
Ще помня вечно хората,
често със лица щастливи -
друг път от умората
изглеждащи унили,
а всъщност вечно мен закрилящи.
Довиждане, родно училище!
Ще ми липсват всичките бели,
класната с приятелското рамо,
която бе опора в трудни дни
и разбираща ме с поглед само.
И колко пъти имаше зад мен
един човек, раздаващ се докрай,
зареждащ ме със сили всеки ден,
зная в тези редове ще се познае.
И с хиляда думи
не мога да Ви благодаря.
А и време защо да губим,
щом стига думата БЛАГОДАРЯ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
