Довлюбване...
Довлюбване…
у мене съществуват дълбини
душата ти в които се изгубва
и все се взираш в моите следи
и пак и пак във мене се довлюбваш
усещаш ме във първата зора
а после ме откриваш в ято птици
по дланите ти огнена блестя
заключвам се във твоите зеници
трептя във всеки нежен полустон
а мислите ми с вятъра дочуваш
по твоя път препускам с вихрогон
да ме докоснеш истински жадуваш
далечна съм но също вътре в теб
бездумния ми пламък грее
следите ми откриваш ти навред
със моя глас небесното ти пее
зеленото от моите очи
пред прага ти посипва капки нежност
а после се изгубва и лети
във търсене на новата ни вечност
така ще бъде свиквай до безкрай
единствено във мен ще се откриваш
обратно към изгубения Рай
във моята надежда ще жонглираш
накрая ще ме срещнеш знай
от ляво точно бяла до завоя
и в ден един далеч през май…
аз може би ще бъда тихо твоя…
05.12.2016г.
Елица
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Георгиева Всички права запазени
