23.05.2018 г., 11:26

Драма

414 0 0

Трябвало е да се родя

с много фини 
пръсти на краката, 
за да пристъпвам 
незабелязано 
в душите ви, 
а моите стъпки 
са като във
въздушни ямички... 
Трябвало е да се родя
с много фини
пръсти и на ръцете, 
зс да стават поне
за целуване. 
А аз, с всеки мой жест
ви бъркам в очите... 
Трябвало е да се родя 
като декор 
в постановка, 
а аз съм цялата 
пълна със драми
и всичките роли
са мои.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...