13.07.2021 г., 14:31

Драма

485 0 0

Вехне вънка теменуга,

самотата душа разкъсва,

само теб желая, не друга,

от мене нещо се откъсва.

 

Че сърцето си с тебе слях -

обикновена човешка драма,

друга да намеря не успях,

само ти в душата ми остана.

 

Няма сън, няма покой,

за теб само мечтая,

целият съм само твой,

но в болка аз ридая.

 

Дали слънцето угасна,

светлина ли то не излъчва,

защо ли тази самота ужасна

до крайна степен ме измъчва!?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...