24.01.2010 г., 21:48

Драмолирично

805 0 1

Ромео аз съм, ти си Жулиета,

красива, страстна и трагична,

за любовта, наказана с вендета -

ще стане драма с нас отлична!

 

Защо пък да не си и Дездемона,

щом имаш вкъщи свой Отело,

ще бъдем с тебе жертви на хормона,

набара ли ни заедно в хотела!

 

Ах, искам да си мойта Пепеляшка,

и времето назад да върна,

с вечерна рокля, или пък по прашка,

в принцеса аз да те превърна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велизар Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...