24.01.2010 г., 21:48

Драмолирично

811 0 1

Ромео аз съм, ти си Жулиета,

красива, страстна и трагична,

за любовта, наказана с вендета -

ще стане драма с нас отлична!

 

Защо пък да не си и Дездемона,

щом имаш вкъщи свой Отело,

ще бъдем с тебе жертви на хормона,

набара ли ни заедно в хотела!

 

Ах, искам да си мойта Пепеляшка,

и времето назад да върна,

с вечерна рокля, или пък по прашка,

в принцеса аз да те превърна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велизар Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...