Драскотини
Ще мина през сърцето за напряко.
Не зная пътя просто ще налучквам.
И мястото е крайно непознато.
От ляво казват, че са всички болки
и аз от ляво мисля да се вместя.
Е, малко съм назъбена и постна,
ръбата съм и няма да е лесно.
Но болките ти мога да събличам.
Да си ушия чисто нова кожа.
По нрав съм повече вълчица.
На вълците и Бог им вади ножа.
Така се скрих от ляво, по-навътре.
Заседнах, като грях на гилотина.
Подклаждам ти доброто, да си къкри
и раните превръщам в драскотини.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
