21 авг. 2012 г., 08:58

Драскотини 

  Поэзия
1525 0 25

Ще мина през сърцето за напряко.
Не зная пътя просто ще налучквам.
И мястото е крайно непознато.

Затуй, като несретник все покуцвам.
От ляво казват, че са всички болки
и аз от ляво мисля да се вместя.
Е, малко съм назъбена и постна,
ръбата съм и няма да е лесно.
Но болките ти мога да събличам.
Да си ушия чисто нова кожа.
По нрав съм повече вълчица.
На вълците и Бог им вади ножа.
Така се скрих от ляво, по-навътре.
Заседнах, като грях на гилотина.
Подклаждам ти доброто, да си къкри
и раните превръщам в драскотини.

© Николина Милева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??