Дребен (рогат) добитък
Памет дал си, ясна мисъл,
сила, воля за живот.
На челото ми написал,
за заблуда: Идиот.
Що си ме белязал, Боже,
с тъй човешка доброта?
Мисли всеки вълк, че може
да ми прегризе врата.
Често дремя си в тревата,
чакам шарена дъга,
вдигна ли за миг главата –
Виж! Тя имала рога!
Имам. Както папкам, слушкам,
плача с мировата скръб,
заблудените ги мушкам
със рога. В лице! Не в гръб!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
