Дребни монети
Срещах всеки звяр, по пътя виждах жар,
изстинала в петите
и куриоз ли бе, че любовта пое
към дъното в скалите.
Но силен ще преплувам,
всяка болка ще целувам.
Само в календар преместих твоя чар,
оставих и очите,
всичко ясно беше и дъжда валеше,
напои лице, ръцете.
Света ми се обърка,
какво ли търсех, сбърках.
С мастило ли да пиша, сърцето ми все тича
към искри отнети,
приятели все губи, съдбата си подхвърли,
като дребните монети.
Обърнах гръб в съня ми,
на мен и на света ми.
Часове се нижат, инстинкти ме убиват,
от струни всяка тръпка,
спомени от всеки бягат по пътеки,
без жал и без прегръдка.
Какво ли с всички стана,
кошмарът не престава.
Но се смея с глас, убих и всеки страх,
потънал във сърцето.
Всеки въглен в мен, всяко утро, ден,
прелистих пред лицето.
Назад не ще се върна,
назад бе просто... сън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Всички права запазени
