Дребни монети
Срещах всеки звяр, по пътя виждах жар,
изстинала в петите
и куриоз ли бе, че любовта пое
към дъното в скалите.
Но силен ще преплувам,
всяка болка ще целувам.
Само в календар преместих твоя чар,
оставих и очите,
всичко ясно беше и дъжда валеше,
напои лице, ръцете.
Света ми се обърка,
какво ли търсех, сбърках.
С мастило ли да пиша, сърцето ми все тича
към искри отнети,
приятели все губи, съдбата си подхвърли,
като дребните монети.
Обърнах гръб в съня ми,
на мен и на света ми.
Часове се нижат, инстинкти ме убиват,
от струни всяка тръпка,
спомени от всеки бягат по пътеки,
без жал и без прегръдка.
Какво ли с всички стана,
кошмарът не престава.
Но се смея с глас, убих и всеки страх,
потънал във сърцето.
Всеки въглен в мен, всяко утро, ден,
прелистих пред лицето.
Назад не ще се върна,
назад бе просто... сън.
© Христо All rights reserved.
