xpuc4o (Христо)
61 183
8 oct 2007, 21:49

Дребни монети 

  Poesía
614 0 7



Срещах всеки звяр, по пътя виждах жар,

изстинала в петите

и куриоз ли бе, че любовта пое

към дъното в скалите.

Но силен ще преплувам,

всяка болка ще целувам.

Само в календар преместих твоя чар,

оставих и очите,

всичко ясно беше и дъжда валеше,

напои лице, ръцете.

Света ми се обърка,

какво ли търсех, сбърках.

С мастило ли да пиша, сърцето ми все тича

към искри отнети,

приятели все губи, съдбата си подхвърли,

като дребните монети.

Обърнах гръб в съня ми,

на мен и на света ми.

Часове се нижат, инстинкти ме убиват,

от струни всяка тръпка,

спомени от всеки бягат по пътеки,

без жал и без прегръдка.

Какво ли с всички стана,

кошмарът не престава.

Но се смея с глас, убих и всеки страх,

потънал във сърцето.

Всеки въглен в мен, всяко утро, ден,

прелистих пред лицето.

Назад не ще се върна,

назад бе просто... сън.




© Христо Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??