Cvetenseto (Цветомира Тинкова)
33 57
28.01.2008 г., 16:11 ч.

Дрога 

  Поезия » Философска
750 0 5

Огледалото прерязва образа,

отекъл в жизнения път.

Очите кървави, изпепелени,

изморени от света, бавно се затварят.

И устни жадни в пламъка на огъня горят.

 

Но ето светват пак очите,

от вида на тоз вълшебен прах.

И бавно хлъзгат се петите, пулсът ускорява се,

пред затаил се вече дъх.

 

Тя бавно през трахеята минава,

като изморена мравка в дългия и път,

която в мозъка покой намира

и в миг променя се светът.

 

Къщи, улици навън се движат

и стари бабички с метли летят.

Внезапно гущер от полето слиза

и диви зверове ехтят.

 

Но идва болка нетърпима,

спира сладкия среднощен сън.

Внезапно пулсът си отива,

с него мозъкът, дъхът...

 

© Цветомира Тинкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??