3.07.2013 г., 22:44

Друг живот

780 0 1

Друг живот

 

Искам да започна да живея отначало,

нов живот, само с капка минало!

А миналото да остане просто късче бяло,

което с времето ще се забрави и ще е отминало.

Искам случките нещастни да забравя.

Ударите на съдбата колко са ме били? 

И само с радост и щастие тогава ще боравя

и всеки ден ще изживявам аз щастливо, с пълни сили.

Единствено ще помня Него

и хората, които са били със мен. 

А във живота всеки е с голямо его

и иска да те притежава в плен.

 

 

02-07-2013

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...