Jul 3, 2013, 10:44 PM

Друг живот

  Poetry » Other
779 0 1

Друг живот

 

Искам да започна да живея отначало,

нов живот, само с капка минало!

А миналото да остане просто късче бяло,

което с времето ще се забрави и ще е отминало.

Искам случките нещастни да забравя.

Ударите на съдбата колко са ме били? 

И само с радост и щастие тогава ще боравя

и всеки ден ще изживявам аз щастливо, с пълни сили.

Единствено ще помня Него

и хората, които са били със мен. 

А във живота всеки е с голямо его

и иска да те притежава в плен.

 

 

02-07-2013

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...