Jul 3, 2013, 10:44 PM

Друг живот

  Poetry » Other
782 0 1

Друг живот

 

Искам да започна да живея отначало,

нов живот, само с капка минало!

А миналото да остане просто късче бяло,

което с времето ще се забрави и ще е отминало.

Искам случките нещастни да забравя.

Ударите на съдбата колко са ме били? 

И само с радост и щастие тогава ще боравя

и всеки ден ще изживявам аз щастливо, с пълни сили.

Единствено ще помня Него

и хората, които са били със мен. 

А във живота всеки е с голямо его

и иска да те притежава в плен.

 

 

02-07-2013

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...