10.08.2014 г., 19:19

Друг монолог на Датския принц

922 0 1

Друг монолог на Датския принц

(впечатления от фотоисторията за Хелзингор от Д.В.)

 

Без бряг е времето!

Защо го озаптяват – в кръга

сме пленници!

Предметите живеят

и се вкаменяват

като музейни експонати.

Човекът е илюзия на вярата,

една открадната от замъците

даденост.

Сега разбирам идиотите –

те имат себе си

без хроника, без накит,без приятели.

Богатството погребва

егото...

В кръга е трудно да повярваш,

че отвъд е синята стена

на необятното добро...

Кореноплодите са  тяло,

холограма на енергии.

Зависи ли от мен

да управлявам империята

на ума,

душата щом не е ни дама,

ни се вслушва в своя суверен?

От замъка морето се разлива

и по камъните онемява

тайната да съм

до някаква рапира.

Норвежецът да дойде! Залп

и името ми става символ...

З.В.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...