10 ago 2014, 19:19

Друг монолог на Датския принц

938 0 1

Друг монолог на Датския принц

(впечатления от фотоисторията за Хелзингор от Д.В.)

 

Без бряг е времето!

Защо го озаптяват – в кръга

сме пленници!

Предметите живеят

и се вкаменяват

като музейни експонати.

Човекът е илюзия на вярата,

една открадната от замъците

даденост.

Сега разбирам идиотите –

те имат себе си

без хроника, без накит,без приятели.

Богатството погребва

егото...

В кръга е трудно да повярваш,

че отвъд е синята стена

на необятното добро...

Кореноплодите са  тяло,

холограма на енергии.

Зависи ли от мен

да управлявам империята

на ума,

душата щом не е ни дама,

ни се вслушва в своя суверен?

От замъка морето се разлива

и по камъните онемява

тайната да съм

до някаква рапира.

Норвежецът да дойде! Залп

и името ми става символ...

З.В.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...