10 авг. 2014 г., 19:19

Друг монолог на Датския принц

936 0 1

Друг монолог на Датския принц

(впечатления от фотоисторията за Хелзингор от Д.В.)

 

Без бряг е времето!

Защо го озаптяват – в кръга

сме пленници!

Предметите живеят

и се вкаменяват

като музейни експонати.

Човекът е илюзия на вярата,

една открадната от замъците

даденост.

Сега разбирам идиотите –

те имат себе си

без хроника, без накит,без приятели.

Богатството погребва

егото...

В кръга е трудно да повярваш,

че отвъд е синята стена

на необятното добро...

Кореноплодите са  тяло,

холограма на енергии.

Зависи ли от мен

да управлявам империята

на ума,

душата щом не е ни дама,

ни се вслушва в своя суверен?

От замъка морето се разлива

и по камъните онемява

тайната да съм

до някаква рапира.

Норвежецът да дойде! Залп

и името ми става символ...

З.В.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...