10 авг. 2014 г., 19:19

Друг монолог на Датския принц

923 0 1

Друг монолог на Датския принц

(впечатления от фотоисторията за Хелзингор от Д.В.)

 

Без бряг е времето!

Защо го озаптяват – в кръга

сме пленници!

Предметите живеят

и се вкаменяват

като музейни експонати.

Човекът е илюзия на вярата,

една открадната от замъците

даденост.

Сега разбирам идиотите –

те имат себе си

без хроника, без накит,без приятели.

Богатството погребва

егото...

В кръга е трудно да повярваш,

че отвъд е синята стена

на необятното добро...

Кореноплодите са  тяло,

холограма на енергии.

Зависи ли от мен

да управлявам империята

на ума,

душата щом не е ни дама,

ни се вслушва в своя суверен?

От замъка морето се разлива

и по камъните онемява

тайната да съм

до някаква рапира.

Норвежецът да дойде! Залп

и името ми става символ...

З.В.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...