Друга никога не съм била!

11.10.2007 г., 10:27 ч.

Поезия

495 0 0

Вятърът шептеше ми нечувани слова.
И ненамерена отново аз останах
онази вечно търсеща душа,
като в средновековна рамка пропиляна...

Картина съм на сляп художник.
Неизпятата мелодия на глух маестро.
Като рицар, потъпкал своя подвиг,
аз кланям се на богове и хали, че в душата ми е есенно...

И нямам време да се боря.
В себе си мислите си губя,
но пък със живота научила съм се да споря,
че шедьовър съм на някаква непрочула се илюзия...

Но нали съм аз! Друга никога не съм била.
Какво, че вятърна съм мелница,
че съм стъклото счупено, ала останало с душа...
Подивели са мечтите, за туй и сиви са ми делниците...

Но пак прегърнала съм свойта сянка.
Умората остана в клепките от восък.
Безпризорно потърсих спасение в онази тайна,
ала останах сама, в самота от вълни и пясък...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.